При проектирането на всеки електротехнически продукт трябва да бъдат разгледани рискът от пожар и потенциалните опасности свързани с пожар. В това отношение целта на компонента, веригата, както и избора на продукти, както и изборът на материали, е да се намалят до приемливи нива потенциални рискове от пожар по време на нормални условия на работа, разумни предвидими необичайни стойности употреба, неизправност и/или отказ.
Първоначалните цели на IEC 60695-1-10 и IEC 60695-1-11 са да се предостави ръководство за това как:
а) да се предотврати запалване, причинено от компоненти и част, които са натоварни с електрическа енергия, и
б) да се ограничи произтичащия от това пожар в границите на обвивката на електротехническия продукт в случай на запалване.
Второстепенните цели на тези документи включват минимизирането на разпространението на пламъка отвъд заграждението/преградата/ на продукта и да се минимизират вредните за здравето ефекти от въздействието на огъня, такива като топлина, дим, токсичност и/или корозия.
Тази част от IEC 60695 специфицира дребномащабни лабораторни процедури за изпитване, предназначени за сравняванe поведението при горене на различни материали, използвани при електротехнически продукти, когато вертикално и хоризонтално ориентирани образци на изпитване под формата на правоъгълна пластина са подложени на въздействието на източник на запалване с малък пламък с номинална топлинна енергия от 50 W. Тези методи за изпитване определят или линейна скорост на горене, или свойствата на материалите за самостоятелно загасване.
Тези методи за изпитване са приложими за твърди или клетъчни/порести материали, които имат обемна плътност повече от 250 kg/m3, определена в съответствие с ISO 845.
Описани са два метода за изпитване. Метод А е изпитване на хоризонтално горене, предназначен да определи линейнана скорост на горене на материали при специфични условия на изпитване. Метод В е изпитване на вертикално горене, предназначен да определи способността на материалите да загасват самостоятелно при специфични условия на изпитване.
Забележка 1: ISO 9772 описва метод за изпитване за определяне на поведението на горене, който трябва да се използва за материали, които имат обемна плътност от 250 kg/m3 или по-малко. ISO 9773 описва метод за изпитване за определяне на поведението при горене, който трябва да се използва за материали, които поради тяхната дебелина или се изкривяват и/или са изгорени до държащата скоба, използвайки Метод В на този стандарт.
Описаните методи за изпитване предоставят класификации, които могат да бъдат използвани за осигуряване на качеството, предварителен подбор на материалите на компонентите на продуктите, или да провери изискваната минимална класификация за възпламенимост на материали, използвани при крайни продукти.
Забележка 2: Указания за предварителен подбор са дадени в IEC 60695-1-30.
Тази основна публикация за безопасност е предназначена за използване от техническите комитети при подготовката на стандарти в съответствие с принципите, залегнали в Ръководството на IEC 104 и Ръководство на ISO/IEC 51.
Образците за изпитване трябва да бъдат изработени по съответния ISO метод, например отливане и леене под налягане в съответствие с ISO 294, формоване чрез пресоване в съответствие с ISO 293 или ISO 295, или шприцово пресоване до необходимата форма. Когато това е невъзможно, образците за изпитване трябва да бъдат изработени като се използва същия производствен процес, който нормално се използва за формоване на част от продукта; когато и това е невъзможно, образците трябва да бъдат отрязани на представителни мостри от формования материал, взет от крайния продукт.
Забележка: Ако не е възможно да се подготвят образците за изпитване по някой от методите, посочени по-горе, може да бъде използвано алтернативен метод за изпитване на огън (такова като IEC 60695-11-5).
След операцията по нарязването, трябва да се отстраненят всички прахови и други частици от повърхността;нарязаните ръбове трябва да бъдат фино шлифовани до гладкост.
Образците за изпитване са с правоъгълна форма, трябва да имат размери дължина 125±5 mm и широчина 13,0±0,5 mm. Те трябва да бъдат предоставени най-малко с минималната и максималнната дебелина, за която е взета предвид класификацията от изпитването с пламък. Предпочитаните стойности за дебелината включват 0,1 mm; 0,4 mm; 0,75 mm; 1,5 mm; 3,0 mm; 6,0 mm и/или 12,0 mm.
Дебелината на образците, не трябва да превишава 13,0 mm. По споразумение между заинтересованите страни допълнително може да бъде използвана друга дебелина, която трябва да бъде записана в протокола от изпитването. Ръбовете трябва да бъдат гладки и радиусът в ъглите не трябва да превишава 1,3 mm.
Трябва да бъдат подготвени минимум 6 образеца за изпитване с правоъгълна форма за Метод А и 20 броя образци за Метод В.
Измерванията на дебелината трябва да бъдат направени като се използва градуирана скала в центъра и в двата края на образеца за изпитване с помощта на микрометър. Като стойност на дебелината на образеца за изпитване се взема средното аритметично на трите измерени стойности.
Цвят
Неоцветените образци за изпитване с правоъгълна форма и образци за изпитване с най-високо ниво на органичен и неорганичен пигментно натоварване, се считат за представителни за цветовия обхват, ако резултатите от изпитването дават същата класификация от изпитването с пламък. Когато за някои пигменти е известно, че влияят на характеристиките на възпламенимост, образците за изпитване, съдържащи тези пигменти, трябва също да бъдат изпитани. Образци за изпитване, които трябва да бъдат изпитани са тези, които:
a) не съдържат оцветяване;
b) съдържат най-високо ниво на органичнипигменти/ оцветители/ багрила и/или сажди;
c) съдържат най-високо ниво на неорганични пигменти; и
d) съдържат пигменти/оцветители/багрила, които са познати, че влияят отрицателно на характеристиките на възпламенимост.
В останалите случаи, индивидуалните цветове трябва да бъдат оценявани и класифицирани.
Метод на изпитване А – Изпитване на хоризонтално горене
Класификация
Материалите трябва да бъдат класифицирани НВ, НВ40 или НВ75 (НВ от horizontal burning/хоризонтално горене) в съответствие с критериите, дадени по-долу.
Забележка: Предпочитаните класификации са НВ или НВ40. Класът НВ75 ще бъде изключен от следващото издание на този стандарт.
Класификация НВ
Материал, класифициран като НВ, трябва да съответства на един от следните критерии:
a) не трябва да гори с пламък след като източникът на запалване е отстранен;
b) ако образците за изпитване продължават да горят с пламък след отстраняване на източника на запалване, фронтът на пламъка не трябва да преминава маркировката на 100 mm;
c) ако фронтът на пламъка премине маркировката на 100 mm, той не трябва да има линейна скорост на горене, превишаваща 40 mm/min за дебелина от 3 mm до 13 mm, или линейната скорост на горене не превишава 75 mm/min за дебелина по-малко от 3 mm.
Класификация НВ 40
Материал, класифициран като НВ40, трябва да съответства на един от следните критерии:
a) не трябва да гори с пламък след като източникът на запалване е отстранен;
b) ако образците за изпитване продължават да горят с пламък след отстраняването на източника на запалване, фронтът на пламъка не трябва да преминава маркировката на 100 mm.
c) ако фронтът на пламъка премине маркировката на 100 mm и линейната скорост на горене не превишава 40 mm/min.
Класификация НВ75
Материал, класифициран като НВ75, трябва да съответства на един от следните критерии:
a) не трябва да гори с пламък след като източникът на запалване е отстранен;
b) ако образците за изпитване продължават да горят с пламък след отстраняване на източника на запалване, фронтът на пламъка не трябва да преминава маркировката на 100 mm;
c) ако фронтът на пламъка премине маркировката на 100 mm и линейната скорост на горене не превишава 75 mm/min.
Метод на изпитване В – Изпитване на вертикално горене
Класификация
Материалът трябва да бъде класифициран V-0, V-1 или V-2 (V от vertical burning/вертикално горене), в съответствие с критерииите, посочени в Таблица 2. Ако резултатите от изпитването не са в съответствие с определените критерии, материалът не може да бъде класифициран чрез този метод на изпитване.
| Критерии | Класификация на материала
| ||
| V-0 | V-1 | V-2 | |
| Продължителност на остатъчния пламък на индивидуален образец за изпитване (t1,t2) | ≤ 10s | ≤ 30s | ≤ 30s |
| Общо време на остатъчния пламък tf за целия комплект от кондиционирани образци | ≤ 50s | ≤ 250s | ≤ 250s |
| Продължителност на остатъчния пламък на индивидуален образец за изпитване плюс време на остатъчно нажежаване след повторно прилагане на пламък (t2 + t3) | ≤ 30s | ≤ 60s | ≤ 60s |
| Остатъчен пламък и/или остатъчно нажежаване на всеки образец, изгорен до държаща скоба | не | не | не |
| Признаци за запалване на памучния тампон от пламтящи частици или капки | не | не | не |
За материали от полиамид (тип 66), класифицирани като V-2, разтворът на доставената форма трябва да има относителен вискозитет по-малък от 225 ml/g (както е определено при метода за получаване на 96% сярна киселина) или 210 ml/g (както е определено при използване на метода за получаване на 90% мравчена киселина) съгласно ISO 307. Като алтернатива, ако относителният вискозитет е по-голям от 225 ml/g или съответно 210 ml/g, относителният вискозитет на разтвора на формования материал за изпитване не трябва да бъде по-малко от 70% от относителния вискозитет на разтвор от доставения материал.