БДС EN 11925-2

"Изпитвания на реакция на огън. Запалимост на продукти, подложени на директно въздействие с пламък. Част 2: Изпитване с източник от единичен пламък ";

Този метод за изпитване на огън е разработен за да определи запалимостта на продуктите чрез пряко въздействие от малък пламък, при нулево излъчване. Изпитването се провежда с вертикално ориентирани образци. Измерва се разпространението на горенето по вертикалната повърхност на образеца. Времето за прилагане на пламъка е 15 s или 30 s. Изпитани продукти по този метод, се класифицират за клас по реакция на огън, в съответствие с БДС EN 13501-1.

Образецът за изпитване е с дължина 250 mm и широчина 90 mm. Максималната дебелина зависи от крайното приложение на продукта. Ако дебелината му в практиката е до 60 mm, то той се изпитва при ползваната дебелина. Ако обаче дебелината му при неговото приложение е по-голяма, то дебелината на образеца трябва да се намали до 60 mm.

Изпитването може да бъде проведено или при излагане на въздействие по повърхността, или при излагане на въздействие по ръбовете, или и двете.

За всяко условие на излагане на въздействие трябва да бъдат изпитани най-малко 6 образеца. Три образеца трябва да бъдат отрязани надлъжно и три напречно. Ако изпитваният продукт е несиметричен по дебелината си и на практиката и двете му страна може да бъдат изложени на източник на запалване, отделни серии образци се изпитват за всяка страна. Ако продуктът е монтиран с покрити ръбове, но може да бъде използван също и с незащитени ръбове, изпитването трябва да бъде извършено на образци с покритие и без покритие.