БДС EN 11925-2

"Изпитвания на реакция на огън. Запалимост на продукти, подложени на директно въздействие с пламък. Част 2: Изпитване с източник от единичен пламък ";

Този метод за изпитване на огън е разработен за да определи запалимостта на продуктите чрез пряко въздействие от малък пламък при нулево излъчване, използвайки вертикално ориентирани образци за изпитване, чрез измерване на разпростирането на горенето по вертикална повърхност на образец в следствие на прилагане на пламъка по повърхността или към ръба на образеца за 15 s или за 30 s, съгласно изискванията на БДС EN 13501-1.

Образецът за изпитване е с дължина 250 mm и широчина 90 mm. Максималната дебелина зависи от крайното приложение на продукта. Ако дебелината му в практиката е до 60 mm, то той се изпитва при ползваната дебелина. Ако обаче дебелината му при неговото приложение е по-голяма, то дебелината на образеца трябва да се намали до 60 mm.

Изпитването може да бъде проведено или при излагане на въздействие по повърхността, или при излагане на въздействие по ръбовете, или и двете.

За всяко условие на излагане на въздействие трябва да бъдат изпитани най-малко 6 образеца. Три образеца трябва да бъдат отрязани надлъжно и три напречно. Ако изпитваният продукт е несиметричен по дебелината си и на практиката и двете му страна може да бъдат изложени на източник на запалване, отделни серии образци се изпитват за всяка страна. Ако продуктът е монтиран с покрити ръбове, но може да бъде използван също и с незащитени ръбове, изпитването трябва да бъде извършено на образци с покритие и без покритие.